CoolSocial.net anandaproject.net

Авидя (невежество) и аханкара (его)

АВИДЯ  И АХАНКАРА
из книгата на Свами Шивананда  "Умът, неговите тайни и контрол"

17 ГЛАВА

АВИДЯ (НЕВЕЖЕСТВО)

Умът сам по себе си е творение на авидя (невежество). Той е каря (следствието от) на авидя. Той е изпълнен с илюзия. Тази е причината, поради която (умът) ви мами и изкушава. Заблуждава ви. Ако можете да разрушите причината на ума, агняна (незнанието) чрез достигането на гняна (знанието за Върховното „Аз”), умът ще престане да съществува. Той се стапя в празното пространство. Когато изгрее гняна, настъпва манонаса (унищожаване на ума).

Авидя работи чрез упадхите (атрибути, ограничаващи придатъци). Всички специални допълнения (уреди), които са нужни на авидя (за да функционира), преставляват упадхите на душата. Умът е упадха; буддхи (интелектът) е упадха, аханкара (егото) също е упадха.

Морето на авидя (невежеството) е в ума на човека. Обяснението за това емпирично правило може да се търси в природата на нашата познавателна способност. Шри Шанкара обяснява авидя по следния начин: Тя е найсаргика; тя е наше вродено ментално качество. Тя е митхягнянанимитта, базирана на погрешно знание; а знанието е функция на ума. Тя е нитяпратяярупа, съдържа се във формата на погрешната представа. „Всички дживи – човешки същества, – които в действителност не съществуват, са (с всичките си съпътстващи прояви на раждане, смърт и пр.) нищо друго, освен резултат от тенденцията на ума да обективизира (да създава обекти).”

Цялата опитност в света на дуалносттта, на възпримащия  и възприеманото, е чистото въображене. Няма авидя (невежеството) извън ума. С разрушаването на ума, се разрушава и всичко останало. Действието на ума е причината за всяко проявление. Поради авидя (невежеството) или бхранти (илюзията) в ума, вие можете да виждате обектите – дървета и пр. и чувствате, че те са реални и отделни от вас.

Докато има ум, ще съществуват и всички различия (понятийни представи, бел. ред.) като голямо и малко, високо и ниско, по-висше и по-нисше, добро и зло, и пр. В най-висшата истина няма относителност. Ако можете да преминете отвъд ума чрез постоянна дълбока медитация върху (същността на) Атман, Висшия Аз, ще бъдете способни да достигнете състоянието нирдвандва (състояние отвъд двойките противоположности) на върховен мир и най-висше знание.

Не съществува авидя (невежество) извън ума. Самият ум е авидя. Въображението и санкалпите (мислите) са продукти на авидя. Невежеството е запечатано в ума. Умът се нуждае от пречистване чрез джапа (повтаряне на свещена дума или израз), пранаяма (контрол върху дишането), сатсанг (общуване с духовни личности), вичара (запитване относно природата на Брахман, Абсолюта) и нидидхиясана (дълбока медитация), точно както един меден съд, хванал ръжда, се нуждае да бъде почистен с пръст, пепел, тамаринд, пудра и пр.


КАК СЕ РАЗВИВА АХАНКАРА (ЕГОТО)

Атман, Висшия Аз, свързан с буддхи (интелекта), създава аханкара (егото). Основата на аханкара е буддхи. Тъй като буддхи (бхеда буддхи – интелекта, който създава различията) е причината за това разграничаване (на това малко „аз”), буддхи е и причината или семето за аханкара (егото). Ахамта и мамата (чувството за „аз” и „мое”) са дживасрищи (творения на индивидуалната душа като егоизъм, чувство за собственост). Дживасришти са, които обвързват човека за света. Ишвараришти (Божественото творение) помага на човека в божествената му реализация.

Семето на ума е в аханкара (егото). Аханкара се развива чрез мислите на ума. Тъй като първата мисъл е мисълта за „аз-а”, и тъй като тази мисъл е основата на всички останали мисли, аханкара е семето на ума. Идеята за „аз-а” от своя страна води след себе си останалите идеи за времето, пространството и другите останали. С целия този антураж джива (индивидуалната душа) се увеличава. В същото време се появяват и буддхи (интелекта), паметта и манас (ума) – семето на дървото на санкалпа (мисълта).

Децата нямат силно развит аханкара (его). То е подобно на сянката в чашата. То се развива и зраво вкоренява по време на зрялостта, след женитбата и колкото повече човек достига различни свои светски желания, толкова повече той се оплита в него. В детството си вие сте били безстрашни. Но в момента, в който това малко „аз” се е усилило, различните видове страхове, желания и илюзии ви сграбчват здраво. И светът започва да ви изгледа много по-реален.

ПРОКЛЯТИЕТО НА ЕГОТО

В края на краищата, аханкара (егото) е нищо. Но какво огромно влияние упражнява в света! Maя означава аханкара. Умът е другото име за аханкара. Светът означава аханкара. Филизите на аханкара се разклоняват тук и там с дълките си клони на „мое” и „твое”. Аханкара се вкоренява. Аханкара иска да се облече в плът (абхинивеша, или вкопчването в живота), да яде плът и да прегръща плът. И това е абсолютна агняна (невежество). Погледнете измамите на Мая и масовото безобразие! Внимавайте! Събудете се! Достигнете гняна (знанието).

Както облакът закрива слънцето, така и облакът на аханкара закрива ‘гняна сурия’ – безкрайното слънце на знанието – Брахман, Абсолюта. Вие не можете да осъзнаете Бога, докато във вас все още е останала и капчица егоизъм, докато имате и най-малкото привързване към имената и формите, докато имате и най-дребното петънце на васана (латентно фино желание) или докато имате най-незначителната следа от светско желание в ума си.

КАК ДА СЕ ИЗКОРЕНИ АХАНКАРА (ЕГОТО)

Дълбоко вкоренената аханкара трябва да бъде изгорена в огъня на знанието (гнянагни). Тогава доста лесно ще постигнете изобилието на мокша (освобождението). Всички злочестини, мъки, нещастия и болки ще свършат. Контролът над индриите (сетивата) и пранаяма (контрол върху дишането) помагат за развиването на буддхи, интелекта (викаша, състояние на разширяване, еволюция на буддхи, бел. ред.).

Не можете изведнъж да изкорените изцяло аханкара. Много по-лесно е да се изоставят жена, деца, пари, гняв. Но изключително трудно е да се откажете от аханкара. Опитайте се да го смалявате малко по малко. Можете да (се опитате да) премахвате един пласт (анна) от аханкара за три месеца. И за четири години ще сте го изкоренили напълно. За целта ще трябва да практикувате саможертва чрез карма йога (йога на служенето), самоотдаване чрез бхакти йога (йога на отдадеността)  или самоотричане чрез веданта атма вичаря (запитване, търсенето на Висшия Аз чрез йогата на знанието, гняна йога; бел. ред.).

Аханкара се създава чрез санкалпите (мислите, въображението) на манас (ума). Ако модификацията в ума, уповаваща се на сетивните удоволствия, се унищожи, Атман, Висшия Аз, освободен от аханкара, става неназовима божествена реалност.

Аханкара е подобна на нишка. Тя свързва, съединява всички индрии (сетива). Когато нишката се скъса, перлите падат. По същия начин, след като се скъса нишката на аханкара чрез ‘Ахам Брахма асми’ (осъзнаването „Аз съм Брахман, Абсолюта”); бхавана или сакши бхава (отношение на наблюдател); методът на самоотдаване чрез постигане на нимитта бхава (чувсвото да си инструмент в ръцете на Бога), всички индрии ще бъдат разрушени или унищожени. Връзката с индриите ще бъде отрязана.

Помогнете на вашата себереализация, като се опитате да се идентифицирате с  вътрешното си фино тяло. Идентифицирането само с плътското физическо тяло носи всички видове проблеми посредством грубата аханкара и чувството за собственост. Физическото „аз” е най-големият ни враг.

Когато аханкара се себеутвърждава, се запитайте: „Какъв е източникът на това малко ‘аз’?” Отново и отново повдигнете този въпрос (в себе си) и търсете отговора. Когато започнете да махате една по една люстипе на лука, от него не остава нищо. Когато анализирате това малко „аз”, то става несъществено; постепенно изчезва. То ще се смали до едно въздушно нищо. Тялото не е „аз-а”. „Аз-ът” остава, дори и след като кракът се ампутира. Откажете се от дживасришти (творенията на индивидуалната душа като егоизъм, чувство за собственост, бел. ред.).

Аханкара може лесно се изкорени чрез правилна садхана (практика) или брахма бхава (отдаване на божественото), само за едно мигване на окото, достатъчно, за да се откъсне едно цвете.

САТВИЧНА АХАНКАРА

Утвърждаватето на ‘Ахам Брахма асми’ („Аз съм Брахман, Абсолюта”) е сатвична аханкара. Това е мокша аханкара (его на освобождението). Тя няма по никакъв начин да ви обвърже. Ще ви помогне да реализирате Брахман, Абсолюта. Огънят в една картина не може да изгори нищо. Една светлина, напр., в присъствието на обедното слънце няма да може да свети и да огрява. По същия начин аханкара на една сатвична личност няма да навреди на никого.