CoolSocial.net anandaproject.net

Удоволствието и болката

УДОВОЛСТВИЕТО И БОЛКАТА
из книгата на Свами Шивананда  "Умът, неговите тайни и контрол"

23 ГЛАВА

УДОВОЛСТВИЕТО И БОЛКАТА СА СВОЙСТВЕНИ НА УМА

Удоволствие и болката са следствие от добродетелта и порока. Тези два вида
емоции са свойствени единствено и само на ума. Единствен умът е този, който носи сам по себе си удоволствието и болката и им се наслаждава чрез прекомерното си влечение към обектите. Умът се свива по време на болка и се разширява по време на удоволствие.

Аханкара (егото) създава тялото. Праната (жизнената енергия) извършва всички видови чешти (усилия). Умът преживява удоволствието и болката. Ако действията ви произлизат от неопетнения ум (с акартри бхава (неправещо отношение, чувство) и нишкама бхава (нежелаещо отношение, чувство)), тялото ви няма да вкуси техните плодове.

Навън съществуват само факти, вибрации или явления. Пракрити (творческата материя) е сляпа. Пракрити е напълно неутрална. В обектите няма нито удоволствие, нито болка. Всичко е ментално творение, ментално възприятие, ментално спекулиране. Единствено менталното отношение или определения вид ментално поведение спрямо обектите е това, което носи радост или мъка, удоволствие и болка. Мая (илюзията) е седнала на могъщия си трон във въображението на ума.

Не всички болки се усещат идентично. Когато спите, болката не съществува. Само, когато умът се свърже с тялото, се появява болката. Тя е идентифицирането на ума с тялото, абхимана, дължащо се на авидя (невежеството), която причинява болката.

Когато умът е крайно привързан към нещо, тогава няма усещане за болка дори, ако тялото е застрашено от унищожение. Когато умът е напълно погълнат от някакъв обект, кой тогава ще наблюдава и предотврати действията на тялото.

Ако пуснете капка олио на повърхността на водата, тя се разстила по повърхността на водата и я прави мазна. По същия начин малката болка на свикналия с охолния живот човек разваля всичките му удоволствия и всички обекти започват да му изглеждат много болезнени. Когато сте в болезнена агония, чашата с кафе, мляко или чай не ще ви дадат никакво удоволствие. Когато сте в болезнена агония, целият свят, който ви изглежда пълен с блаженство, докато сте в добро здраве, ще ви се стори изключително мрачен. Светът изгубва цялото си очарование, когато сериозно страдате.

Ако песимистът промени менталното си отношение, светът ще му се стори изпълнен с ананда (блаженство).

Умът винаги търси удоволствията, защото е роден от Ананда Брахман (Абсолюта, изпълнен с блаженство). Напр., обичате манго, защото това ви доставя удоволствие. От всички неща най-много обичате себе си. Любовта към себето (аза) именно ни навежда до идеята, че ананда или блаженството трябва да са природата на Висшия Аз, Атман.

В АТМАН (ВИСШИЯ АЗ) НЕ СЪЩЕСТВУВАТ УДОВОЛСТВИЕ И БОЛКА

Свободата от тялото и ума е истинската природа на Висшия Аз или Атман, вследствие, там няма как да съществуват добродетел и порок, а още по-малко вероятно е някое от тях да засегне Атман; следователно, удоволствието и болката не могат да докоснат Атман. Атман е асанга (непривързан), анаасакта (безпристрастен), нирлипта (недокоснат). Той е сакши (свидетелят) на двете модификации – удоволствието и болката, – които се появяват в ума. Умът се наслаждава. Умът страда. Атман е безмълвният свидетел. Той няма нищо общо с удоволствието и болката.

СЕТИВНОТО УДОВОЛСТВИЕ Е САМО ЕДНА МЕНТАЛНА ИЛЮЗИЯ

Удоволствието и болката, красивото и грозното са фалшиви представи на ума. Умът е фалшив илюзорен продукт. Следователно, понятията на ума също трябва да са фалшиви. Всички те са мригатришна (подобно на миража в пустинята). Това, което е красиво за вас, е грозно за друг. Красивото и грозното са относителни понятия. Красотата е само ментално понятие. Тя е само ментална проекция. Само цивилизованият човек обръща такова голямо внимание на симетрията във формата, на добрите обноски, на елегантната походка, на изтънчените маниери, на изящната форма и пр. Един африканец няма представа за всички тези неща. Истинската красота е само във Висшия Аз, Атман. Удоволствието и болката пребивават в ума, а не в обектите. Мангото не е сладко; идеята за мангото е сладка. Всичко това са вритти (вълни, модификации на ума). Всичко е ментална заблуда, ментална представа, ментално творение, ментално сришти. Унищожете всички вритти и красотата ще изчезне. Съпругът разпростира собствената си идея за красота върху грозната си жена и по време на любовна страст я намира за много красива. Шекспир много точно е изразил това в комедията си „Сън в лятна нощ”: „Купидон е нарисуван сляп. Той открива красотата на Елена на брега на Египет.”

Удоволствието, породено от външните обекти, е мимолетно, преходно и
краткотрайно. То представлява нервна възбуда и ментална илюзия. Джива (индивидуалната душа) се свързва с ума и вритти и се наслаждава на вишаясите (сетивните обекти). Това, което ви носи удоволствието, носи и болката. „Йе ни самспарсаджа бхога духкхайоная ева те – Удоволствията, породени от контакта, са утробата на болката”. Тялото е място за нищета и болести. Богатството е свързано с много проблеми, докато се придобива и опазва. Скръбта извира от всяка връзка. Жените са безкраен източник на неприятности. Уви! Хората предпочитат пътя на нещастието, отколкото пътя на духовната наслада.

Няма истинска, продължителна удовлетвореност, която да произтича от наслаждението от светските обекти. И все пак хората се щурат неудържимо към обектите, даже и когато знаят, че обектите не са истински и че светът е изпълнен с нищета. Това е Мая (великата илюзия). Едва когато умът почива в Атман (висшия Аз), ще настъпи нитя – трипти (вечната удовлетвореност); тъй като Атман е парипурна (всеизпълващ) – там ще намерите всичко, от което имате нужда. Той е самосъдържащ се. Всичките желания ще се изпълнят чрез реализирането на Атман.

Някои казват, че децата са много щастливи. Това е погрешно схащане. Те са само жизнерадостни. И те си имат своите сериозни реакции. Те нямат балансиран ум. С часове могат да плачат за нищо и никакво. Само човекът с балансиран ум може да бъде наистина щастлив.

УДОВОЛСТВИЕТО ВЪЗНИКВА ОТ ВРИТТИ – ЛАЯ (ВЪЛНАТА НА РАЗТВАРЯНЕТО), А НЕ ОТ СЕТИВНИТЕ ОБЕКТИ

Наистина не съществува удоволствие в обектите. Атман дава тласък на ума и го привежда в действие. Вритти или мисловната вълна се появава в ума по силата на една васана. Умът ще се възбуди и втурне към определени обект. Ще започне постоянно да мисли за обекта. Ще прави схеми и ще планира различни начини, за да придобие желания обект. Ще бъде постоянно неспокоен. Винаги ще приема формата на обекта. В момента, в който постигне обекта и му се наслади, конкретната вритти, която е причинявала възбудата в ума, се разтваря. Настъпва вритти – лая. Когато настъпи вритти – лая, вие достигате мир и ананда (блаженство) от сварупа или Атман вътре в себе си, а не благодарение на външния обект. Невежите хора мислят, че насладата идва от външните обекти. В действителност това е сериозна грешка.

Няма щастие от който и да е обект в света.  Очевидно невежество е да се мисли, че ние извличаме някакво удоволствие от сетивните обекти или от ума. Когато почувстваме, че нашите желания са удовлетворени, наблюдаваме как умът се придвижва към сърцето, към Атман. Удоволствието е също упражнение за ума. То се разширява. Обръща се навътре и се придвижва към своя истински дом, към мястото на своя произход, към Атман и се наслаждава на Атма сукха (блаженството във Висшия Аз).


ИСТИНСКОТО ЩАСТИЕ Е ВЪТРЕ В НАС

Защо напразно търсите щастието навън от себе си, о светски глупци; защо го търсите в обектите, парите, жените, титлите, честта, името и славата, които са фалшиви, несъществени и подобни на кравишки изпражнения?!!!… С тях не можете да бъдете щастливи. Вие сте изцяло заблудени. Търсете го в сърцето си, навътре в себе си към Атман – източника и фонтана на цялото щастие.

Истинското щастие е вътре във вас. То е в Атман. То е субективно. То е в саттва гуна и отвъд саттва. То се проявява, когато умът се концентрира. Когато индриите се оттеглят от външните обекти; когато умът стане еднопосочен (екаграта); когато се случи васана – кшая (унищожаването на васаните) и манонаса (унищожаването на ума); когато останете без желания и мисли, изгрява блаженството на Атман (висшия Аз) и затрептява духовната ананда (блаженство).


ПРИВЪРЗВАНЕ И УДОВОЛСТВИЕ

Причината за привързването към илюзиорните обекти е умът. Умът е зародишът на всички карми. Той възбужда ежедневно тялото ни да работи и да осигурява неговото наслаждение чрез различни доставящи удоволствие предмети.

Умът винаги иска да прави нещо и когато се прикрепя към обектите, които обича най-много, той се развеселява и чувства щастлив. Играта на карти е нищо сама по себе си; но привързването и вниманието, което изисква, предизвикват удоволствието.

Привличане може да съществува и без привързване. Можете да бъдете привлечен от красива разцъфнала роза или от млада дама. Но не е необходимо да бъдете привързан нито към розата, нито към дамата. Привързването идва след притежанието и наслажнението.

Привързването, любовта и ананда (блаженството) вървят заедно. Вие сте привързан към жена си и децата си; също така ги обичате, защото те ви носят ананда. Тъй като този свят е илюзиорен и къй като бхранти (илюзорната) болка се появава като удоволствие, трябва безмилостно да изрежете всичките си светски привързаности и да пренасочите своята любов и привързаност към Истинската Реалност, Брахман (Абсолюта); към адхиштхана (субстрата или основата), която е обратната страна на ума и всичките обекти, и която е сакши (свидетелят) на всички дейности, случващи се в буддхи (интелекта).

Много трудно е да се обърне ума, който още от детството ни е изпаднал под влиянието на гибелния навик да търси външното удоволствие, и ще продължи да върши това, освен ако не му осигурим нещо по-велико, с което да се занимава; по-велика форма на удоволствие, която да го радва.

ВИДОВЕ И СТЕПЕНИ НА УДОВОЛСТВИЕ

Интелектуалното удоволствие е по-висше от сетивното удоволствие. Ананда (блаженството) от медитацията е далеч по-висша от интелектуалното удоволствие. Духовното блаженство или атмичното блаженство от себереализацията е безкрайно, неизмеримо и безгранично. То е анандагхана (стабилната маса блаженство).

ЗЛАТНО ПРАВИЛО

Поддържайте ума в състояние на умереност или щастие – това е златното правило. Никога не му позволявайте да отива в крайности. Хора умират при шок от изключителна депресия, както и при изключителна радост. Не позволявайте на уддхарша (свръх радостта) да се появи в ума ви. Тя е чувството за невероятно веселие. Умът винаги се щура между крайностите – от крайната депресия до крайната радост. Крайностите се срещат. Крайностите носят със себе си реакцията. Умът никога няма да се успокои в прекалената радост. Нека умът ви да е весел, но спокоен.

Бъдете винаги весели. Смейте се и се усмихвайте. Как е възможно ум, който е тъжен и глупав, да мисли за Бог. Опитвайте се да бъдете винаги щастливи. Щастието е вашата истинска природа. То се нарича анавасада (веселост, жизнерадостност). Духът на жизнерадостността трябва да се култивира от всички ученици.

Изучавайте духовни книги. Имайте постоянен сатсанг (общуване с мъдри хора). Повтаряйте Ом 21 600 пъти на ден с бхава (отношение, чувство). Това ще ви отнема 3 часа. Медитирайте върху Атман (Висшия Аз) или върху Кришна. Осъзнавайте Брахман (Абсолюта). Само това ще ви освободи от всички житейски нещастия и ще ви осигури вечен мир, знание и блаженство.

С растежа на ума се увеличава и болката; с изчезването му, се появява блаженството. Овладейте ума си, освободете се от света на възприятията, за да постигнете природата на гняна (знанието). Въпреки, че сте заобиколен от носещи удоволствие или болка обекти, които нарушават спокойствието на ума, останете непоклатими като скала, приемайки всички неща със спокойствие. Финалната спокойна радост и смях, които следват, са от зараждащото се блаженство на ума, сливащ се с неопетнения Брахман (Абсолют).