CoolSocial.net anandaproject.net

Трите авастхи (състояния)

Трите авастхи (състояния)
из книгата на Свами Шивананда  "Умът, неговите тайни и контрол"

5 ГЛАВА

Умът има три авастхи (състояния), а именно – джаграт (будно състояние), свапна (състояние на сън) и сушупти (състояние на дълбок сън).

ДЖАГРАТ АВАСТХА (БУДНО СЪСТОЯНИЕ)

Счита се, че индивидуалната душа (джива) е в будно състояние, докато е свързана с различните външни обекти чрез модификациите на ума – тъй като представлява временен ограничен придатък на душата. Тя възприема тези външни обекти и се идентифицира с тях, включително и с грубото тяло, което е също част от тези външни обекти. По време на будно състояние, умът пребивава в мозъка.

СВАПНА АВАСТХА (СЪННО СЪСТОЯНИЕ)

Когато умът навлезе в хита нади (която излиза от сърцето и заобикаля голямата мембрана около сърцето и която е по-тънка от и от косъм, разделен на хиляди части),  той се изпълва мигновено с различните цветни оттенъци на бялото, черното, жълтото и червеното. Тогава индивидуалната душа или джива (егото, индивидуалният Аз, бел. ред.) изпитва състоянието на сън (свапна авастха).

По време на сън сетивата се оттеглят, така както си махаме дрехите, преди да си легнем. Тогава сетивата са спокойни и изцяло погълнати в ума. Активен остава единствено умът, който започва да работи съвсем свободно и спонтанно. Няма нито земя, нито море, нито кон, нито слон в съня; но умът създава всичко от собствената си субстанция, от материала, придобит по време на будно състояние. Умът сам приема различни форми на пчела, цвете, планина, слон, кон, река и т.н. Той е субекта. Той е също така и обекта. Виждащият и вижданото стават едно.

Обектите, възприемани в сънища, се оживяват от впечатленията, получени в будно състояние, и представлявят външна реалност единствено за сънуващия. Когато впечатленията, които са оставили външните обекти, бъдат модифицирани, тогава джива вижда сънища. Възприятението се осъществява посредством вътрешния орган – манас (ума). Затова манас се нарича „орган на вътрешното възприятие”.

Всеки човек има свой субективен умствен свят и свои сънувани създания. Сънуваните създания на една млада жена са нейния съпруг и новороденото й бебе. Умът й създава две силни ментални картини на съпруга и бебето й. Менталните картини се усилват чрез постоянното мислене за тях. Менталните създания на един доктор са пациентите му, докато тези на адвоката са клиентите му.

Съществуват разлики в темперамента. Някои сънуват много рядко. Един гняни (духовно търсещ по пътя на знанието, гняна йога, бел.ред.), който има знание за Себето (Вътрешната същност), не ще има каквито и да е сънища.

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ДЖАГРАТ И СВАПНА

Разликата между будно и сънно сътояние се състои в това, че в будно състояние умът зависи от външните впечатления, докато в сънно състояние, умът сам създава собствен свят и го преживява, при това използва, разбира се, натрупани впечатления, набавени по време на будното състояние.

В джаграт състоянието обектите съществуват независимо от ума. И така, всеки ден виждате едни и същи обекти, от момента, в който се събудите от сън. Но по време на сън обектите на съня съществуват само, докато са в ума; докато сънят продължава, защото сънуваните създания съществуват единствено в ума. В съня самият ум създава сънувани създания от материала, доставен от будните опитности, с известни модификации. Когато умът се придвижи към будното състояние, всички сънувани обекти изчезват.

БУДНОТО СЪСТОЯНИЕ – ЕДИН ДЪЛЪГ СЪН.

Вие сънувате, че сте цар. Наслаждавате се на различни видове царски удоволствия. Скоро след като се събудите, всичко изчезва. Но вие не чувствате загубата, защото знете, че сънуваните създания не са реални. По същия начин, даже и в будно състояние, ако установите в себе си идеята, че светът не е реален, няма да страдате по никакъв начин. Когато познаете истинската татва (принцип) (Брахман, Абсолюта), будното състояние също ще изглежда нереално подобно на съня. Джаграт състоянието представлява само един дълъг сън (диргха свапна).  Състоянието на будност не съществува нито в сънищата, нито в съня. Ето защо то е илюзорно, нереално. Реалността съществува при всички условия или състояния. Събуди се и осъзнай това, дете мое!

СВАПНА – ДЖАГРАТ

Ние строим въздушни кули (манораджя), спомняме си случки и неща от сънищата си, спомняме си и събития от далечно минало, които са се случили в будно състояние, но всичко това е свапна – джаграт (сънуване в будно състояние; нереално – бел.ред).

СУШУПТИ АВАСТХА (СЪСТОЯНИЕ НА ДЪЛБОК СЪН)

Когато умът навлезе в пуритат нади (един от финните канали в тялото), настъпва състоянието на дълбок сън.  В дридха сушупти (сън без сънища) емпиричното осъзнаване престава да работи. В тази авастха (състояние) няма игра на ума. Няма нито рага, нито двеша ( двойката противоположности: привличане – отблъскване, харесване – нехаресване). Умът достига състоянието лая (пълна абсорбция) и се връща при причината, която го е създала;. Настъпва манолая (инволюция на ума). Престава и играта на индриите (сетивните органи).

Състоянието на дълбок сън не е пълно несъществуване или негативно състояние, защото противоречи на момента, в който по-късно си спомним щастието, което сме изпитали, докато сме пребивавали там. Азът продължава да съществува, въпреки че е лишен от всякакви преживявания. Съзнанието е непрекъснато. След като се събудите, чувствате, че сте съществували и по време на съня. Чувствате, че винаги съществувате. Ведантистите (духовните последователи в пътя на Веданта, бел. ред.) изграждат филосософията си около тази сушупти авастха. Това състояние им дава ключа към недвойственото състояние (състоянието адвайта). Внимателното проучване на трите състояния джаграт, свапна и сушупти (будно, на сънуване и на дълбок сън) е от огромна практическа полза за ясното разбиране на веданта.

Аджата Сатру казва на Гаргя в Брихадараняка упанишада (II-i-16): „Къде е бил духът, чиято природа е подобна на знанието по време дълбок сън? Когато духът, чиято природа е като знанието е дълбоко заспал, тогава етерът в центъра на сърцето, оттеглен навътре, заедно със /знанието на/ сетивата, също спи в етера /в самия себе си/. Когато духът се оттегли сетивата навътре, тогава той наистина спи. По този начин  животът се оттегля, речта се оттегля, окото и ухото се оттеглят, оттегля се и умът.”

Когато тези два ограничаващи придатъка (т.е. финото и грубо тяло) спрат да функционират, спират и модификациите, породени от тяхната активност; тогава джива (индивидуалната душа) влиза в състояние на дълбок сън. „Когато човек спи, тогава, скъпи мой, той се слива със Сат; слива се със Себето, собствената си същност. Затова казват за него: ‘Той спи (свапити), защото е потънал в себе си (свамапити).” (Чхандогя упанишада)

Шанкара осъзнал, че феномените на двойствеността, причинени от действието на ума, присъстват само в будно и сънно състояние, но отсъстват при дълбок сън. В будно състояние и състояние на сън, съществува игра на мислите (и едновременното присъствие на имена и форми), а така също присъства и света. В състоянието без сънища не съществуват мисли, следователно няма и свят. Ние вкусваме природата на абсолютното блаженство в състоянието на сън без сънища, в което човек не може да бъде обезпокоен от света. Умът е този (нисшият манас), който създава различията, особеностите, двойнствеността и отделността. Ако умът се унищожи с увеличаването на сатва (вътрешната сила, чистота) и аханграха упасана (медитация, при която духовно търсещият се идентифицира с Брахман, Абсолюта, бел.ред), тогава ще почувствате единството навсякъде и във всичко (Сарваатмабхава). Това изисква продължителни и упорити усилия от страна на садхака (духовно търсещия ученик).


СТЕПЕНИ НА СЪЗНАНИЕ В ТРИТЕ СЪСТОЯНИЯ

По време на сън някои действия винаги протичат на ментално и жизнено ниво; и нещата, които се случват там, обуславят будното съзнание. Например някои са много загрижени да усъвършенстват себе си и правят огромни усилия всеки ден в тази посока. Отиват да спят, а като станат на следващия ден, не намират и следа успех от усилията, положили предишния ден и трябва да повторят всичко отново. Това означава, че усилието и постигнатото достижение, са били просто повърхностни или са принадлежали на будната част от съществото, а по-дълбоките и спящи области съвсем не са били докоснати. При сън вие чувствате влиянието на тези несъзнателни области, те се отварят и поглъщат всичко, което мъчително сте съграждали, докато сте били будни. Бъдете съзнателни. Бъдете съзнателни както през нощта, така и през деня. Първо, трябва да придобиете съзнание, а после – контрол. Тези от вас, които си спомнят сънищата, може да сте имали опитността как понякога, дори и докато спите, осъзнавате, че сънувате; знаете, че това е преживяване, което не принадлежи на физическия свят. След като разберете това, може да действате там по същия начин, както действате във физическия свят. Дори и в състоянието на сънища може да упражнявате съзнателно волята си и да променяте целия курс на вашия сън. А колкото по-осъзнати ставате, толкова повече ще започнете да контролирате вашето същество през нощта, така, както го правите през деня, а може би дори много повече. През нощта вие се освобождавате от механизмите на тялото. Контролът над процесите, свързани и телесното осъзнаване е много по-труден, тъй като те са по-сковани и по-малко податливи на промени, отколкото са умствените и жизнени процеси. Докато през нощта умствената и жизнена част на вашето същество, и по-специално жизнената, са много активни. През деня те са възпирани; физическото осъзнаване автоматично замества тяхната свободна дейност и изразяване. По време на сън това възпиране е премахнато и те се появават в своите естествени и свободни проявления.

РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ СУШУПТИ (ДЪЛБОКО СЪСТОЯНИЕ НА СЪН) И АДВАЙТА НИШТХА (СЪСТОЯНИЕ НА НЕ-ДУАЛНОСТ, ЕДИНСТВО)

По време на сън, умът е във фино състояние. Вритите (вълните, модификациите на ума) също приемат фина форма. Но при адвайта ништха (според системата  Адвайта Веданта) умът спира да съществува. Там няма вселена. Светът потъва в Брахман, Абсолюта (прапанчопасамам); (Мадукя упанишада, II-1).

ВЪРХОВНОТО АЗ В ТРИТЕ АВАСТХИ

Върховното Аз, което има четири форми, е вътре в телата на всички живи същества и е известно под имената вишва, тайджаса, праджна и турия. Мястото на вишва е в дясното око; в манас (ума) живее тайджаса, (манасянтасту тайджасах –  Карика Гаупада от Мандукя упанишада). Докато праджна обитава в пространството на сърцето. Обектите на наслаждение са три вида – груби, фини и самото блаженство. Удовлетворението е също три вида.

Jagaritasthano Bahishprajnah Saptanga Ekonavimsatimukhah Sthulabhuk Vaisvanarah Prathamah Padah –  Първият крак на Омкара (свещенният звук ОМ, символизиращ Брахман, Абсолюта) е Вайшванара, чиято област е будното състояние, който има обективно съзнание; който има седем крайника (1.небето е неговата глава, 2.слънцето – неговото око, 3.вятърът – невогия дъх, 4.акаша (пространството) – неговия кръст, 5.водата – неговия таз, 6.огънят – неговата уста и 7.земята – неговите ходила) и деветнадесет усти (5 гняна индрии (органи на възприятието – очи, уши, уста, нос, кожа,), 5 карма индрии (органи на действието – крака, ръце, глава, език, репродуктивни органи), 5 прани (витални сили – прана, апана, самана, удана, вияна) и 4 антахкарани (ментални обвивки – аханкара (его), манас (ум), буддхи (интелект) и читта (памет)), и който се наслаждава на грубите обекти (Мандукя упанишада, I-3). Обективният или съзнателният ум действа в будното състояние.

„Svapnasthano’ntahprajnah Saptanga Ekonavimsatimukhah Praviviktabhuk Taijaso Dvitiyah Padah” – Вторият крайник на на Омкара е Тайджаса, чиято област е сънят; който има субективното съзнание, който има седем крайника и деветнадесет усти и който се наслаждава на фините обекти”. (Мандукя упанишада, I-4). Тайджаса е отразеното чайтаня или чистото съзнание, асоциирано със състоянието на сънища. Тайджаса е наслаждаващият се на финия свят. Субективния ум и фалшивото его действат в сънищата.

Yatra Supto Na Kanchana Kamam Kamayate Na Kanchana Svapnam Pasyati Tat Sushuptam Sushuptasthana Ekeebhutah Prajnanaghana Evanandamayo Hyanandabhuk Chetomukhah Prajnastritiyah Padah” –Третият крайник на Омкара е Праджна, чиято област е дълбокият сън; в който всичко се стапя в едно; който е самото знание; който е изпълнен с блаженство; който се наслаждава на блаженството и който е вратата (към двете състояния на съзнание – будно и сънно). Това е състоянието на дълбок сън, където спящият не желае нищо и не вижда никакъв сън.” (Мандукя упанишад, I-5).  Умът с васаните (латентните фини желания) почива при дълбокия сън в мукхя прана (главната жизнена енергия) в сърцето. Мукхя прана означава Брахман, Абсолюта. Всички вритти (вълни, модификации на ума) приемат сукшма (фино) състояние.