CoolSocial.net anandaproject.net

йога

Думата йога произлиза от санскритския корен “юдж”, който означава “свързвам”, “съединявам”, “прикрепям”, “впрягам” – т.е. насочване и концентрация на вниманието с цел практикуване. Този корен означава и “съединение”, “общение”, т.е. сливане на индивидуалната воля с волята на Универсалното Съзнание.

“Йога е eдна от шестте ортодоксални системи на индийската философия. Тя e систематизирана от Патаджали в неговия класически труд “Йога сутри”, който съдържа 185 лаконични афоризми. В индийската мисъл всичко е пропито от Върховния Всеобщ Дух (Параматма, Бог), от когото индивидуалната душа (Дживатма) е само част. Системата се нарича йога, защото дава средствата, чрез които дживатма може да се свърже или съедини с Параматма и така да постигне мокша – свободата…

Човек, който следва пътя на йога, се нарича йогин.

В гл. VI на “Бхагавад Гита”, най-авторитетният източник на философията на йога, Шри Кришна обяснява на Арджуна значението на йога като освобождение от скръб и болка. Там се казва: “Когато неговият ум, интелект и его (ахамкара) са контролирани, свободни от неспокойни мисли и то до степен, че да почиват в духа, човек става мукта – едно с бога… Лампата не трепти там, където няма вятър… така е и с йогинът, който контролира своя ум, интелект и его, бидейки потънал вътре в духа. Когато неспокойствието на ума, интелекта и егото бъдат преодоляни чрез практикуване на йога, йогинът – чрез благоволението на Духа вътре в него – достига осъществяване. Тогава той познава вечната радост, която е извън сетивните възприятия и която не може да се достигне със собствения разум. Той непрекъснато пребивава в тази реалност, той е намерил най-висшето съкровище. Няма нищо по-висше от това! И този, който го е постигнал, не може да бъде засегнат и от най-голяма скръб! Това е истинското значение на йога – избавяне от допира с болката и скръбта…”

Както добре шлифованият диамант има много страни, всяка от които отразява различен цвят на светлината, така всеки отделен аспект на йога отразява различен нюанс от значението й, като разкрива различни аспекти от безкрайното многообразие на човешките стремежи към вътрешен мир и щастие.

“Бхагавад Гита” дава и друго обяснение на йога, като поставя ударението върху Карма йога – йога на действието. В нея се казва: “Само работата е твоя привилегия, ала не и плодовете от нея. Никога не позволявай на плодовете на дейността да ти бъдат мотив; и никога не преставай да работиш. Работи в името на Бога, като изоставиш егоистичните си желания. Не се засягай от успех или неуспех. Това пълно равновесие се нарича йога.”

Йога се характеризира и като мъдрост в работата и успешен живот в активност, хармония и умереност: “Йога не е за онзи, който спи много, нито за онзи, който будува. Чрез умереност в храната и почивката, чрез редовност в труда, чрез съгласуване на съня и бодърствуването, йога премахва всяка болка и скръб.”

“Катхаупанишад” описва йога по следния начин: “Когато сетивата са успокоени, когато умът почива, когато интелектът не се вълнува, тогава, казва мъдрецът е достигната най-висшата фаза. Този постоянен контрол над ума се определя като йога. Онзи, който достигне това – той е освободен от заблуди.”

В сутра II, гл. I на Йога сутрите Патанджали описва йога като “читта вритти ниродхах”. Това може да се преведе така: прекратяване (ниродхах) на умствените (читта) изменения (вритти), или като потушаване (ниродхах) на колебанията (вритти) на съзнанието (читта). Думата “читта” обозначава ума в неговото общо или сборно значение, като състоящ се от три категории: ум (манас) – индивидуалният ум с неговата сила и способност за внимание, избор и отхвърляне; това е нерешителността на ума; интелект или разсъдък (будхи) – това е състоянието на решителност, което определя различаването на нещата; и его (ахамкара) – изразителят на Аз-а, състоянието, което установява “аз зная”. Думата “вритти” е образувана от корена “врит” – “въртя се”, “обръщам се”. Тя означава начин на действие и поведение, начин на живот и състояние на ума. Йога е метод, чрез който неспокойният ум се укротява, а енергията му се насочва в съзидателни канали. Както една могъща река, обуздана в язовири и канали, образува големи водохранилища, така и умът – когато е под контрол той осигурява покой и създава предостатъчно енергия за издигането на човека. Ала проблемът за контрола на ума не може да се реши така лесно! Това се потвърждава и от следния диалог в гл. VI на “Бхагавад Гита”, в който Арджуна пита Шри Кришна: “Кришна, ти ми разказа за йога като единение с Брахман (Абсолютния Дух), който е винаги един. Но как може това да е постоянно, когато умът е тъй неустойчив и непостоянен? Умът е необуздан и упорит, силен и своенравен, труден за укротяване – като вятъра.” Шри Кришна отговаря: “Без съмнение умът е неспокоен и труден за контролиране. Но той може да бъде приучен чрез постоянна практика (абхяса) и чрез освобождаване от желанията (вайрагя). Човек, който не може да контролира своя ум, трудно може да може да достигне единение с Божественото. Ала онзи, който се контролира, ще го постигне – ако се старае упорито и правилно насочва енергията си.”

Из “Светлина върху йога”
Б.К.С. Айенгар